Окончателното ръководство за Пекин
Окончателното ръководство за Пекин
Blog Article
Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.
Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.
Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Тежко и душно.
— Затова я остави, та се допиля чак тука!… И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!
Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.
Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.
— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало!
Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
— заговори уплашено Боне и почна да я милва като дете. После хвана ралото и подвикна: — Де… хайде… да се поразтъпчете.
.. въображението. Ако наблегнеш малко на еротичната част ще стане бомба! Надявам се да продължаваш да пишеш.
Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.
А младата Магдалина прибавила още една мъка в момковите сърца - тя била най-хубавото момиче на света.
По физическо описание ми напомня на една бивша колежка, само че тя беше градско момиче, което си хвана селско момче и общо взето и нея разкази Пекин не можеше да я уплашиш с никаква работа.